Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2015 05:24 - 5л вода
Автор: sani110 Категория: Забавление   
Прочетен: 717 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.09.2015 05:29


ноември 1998г. Драги д-р Батманжелидж, Казвам се Андрю Бауман и съм на 42 години, въпреки че когато бях на 34, изглеждах на най-малко 44! Прекарал съм по-голямата част от живота си в борба с различни страдания и болести, но днес празнувам всеки миг от всеки ден с нови сили и жизненост. Сега знам, че в продължение на години съм бил дехидратиран. Роден съм на 29 октомври 1956 г. в Тейлър, Пенсилвания. Родителите ми полагаха всички необходими грижи за мен, включително ваксинации. Като бебе първоначално са ме хранили с адаптирано мляко, а след това са ми давали зърнени закуски, сокове и малко вода, когато съм имал колики. След получаване на първата полиомиелитна ваксина съм се парализирал от кръста надолу. Специалистите са ми поставили диагноза „абортивно полио". Парализата изчезна така внезапно, както се появи, но се появи отново след първата реваксинация на 5 годишна възраст в първи клас. През дългите месеци на болнично лечение напълнях, тъй като само лежах, посрещах посетители, ядях, пиех газирани напитки и от време на време пиех по малко вода. Парализата изчезна отново. Когато влязох в трети клас (на около осем години), ме нападнаха алергии. Често имах суха кашлица, към която се прибавиха известно затруднение в дишането, отпадналост, сърбеж и сълзене на очите, когато пролет и есен минавах край прясно окосени ливади. В началото на гимназиалния курс загубих на няколко пъти съзнание по време на алергичен пристъп. Някъде към 1979 г. отидох при специалист, който ми направи изследвания и ми постави диагноза „астма " и няколко вида алергии. Лекуваха ме с противоалергични инжекции и инхалации, но състоянието ми не само че не се подобри, но се и влоши. Устните ми бяха постоянно сухи и напукани. По онова време аз пиех по 2 до 4 чаши кафе дневно, по няколко чаши газирани напитки, както и по малко чай и алкохол. Случваше се да изпия и по някоя чаша вода. Алергиите и астмата не ме напустнаха до 1996 г., когато започнах да пия по 2-3 литра вода дневно. Оттогава не съм имал алергии и пристъпи на астма. Проблемите ми с диабета започнаха, когато бях на 14 години. Диагнозата ми бе „инсулинозависим" или „ювенилен " диабет. Тогава започнах да пия диетични безалкохолни напитки, включително такива, съдържащи кофеин. По това време пиех не повече от 2-4 чаши вода дневно, пиех чай и започнах да употребявам кафе. Заради диабета съм постъпвал много пъти на болнично лечение. Към средата на осемдесетте години вече имах диабетна невропатия, поради която краката ми се подуваха. Направеното ми изследване с Доплеров радар показа запушване на вените на краката. След това ми направиха скенер. Инжектирането на контрастното вещество обаче влоши състоянието ми, защото вените на краката се спукаха. Поставена ми бе диагноза „ венозна инсуфициенция.", а през 1994 г. ми казаха, че след около година може да се наложи да ми ампутират краката. Кандидатствах за участие в клинично изпитание на инсулин и първоначалното изследване, което ми направиха, показа разрастване на кръвоносните съдове на ретината, които кървяха (диабетна ретинопатия). През следващите 15 години ми бяха направени серия от лазерни операции за запечатване на кървящите съдове и предотвратяване разрастването на нови съдове. Това доведе до намаляване на периферното и нощното ми зрение. През 1992 г. получих доброкачествено увеличение на простатната жлеза и белези на бъбречно увреждане, а през 1993 г. ми се появиха проблеми с потентността. През 1994 г. започнах да посещавам доктор хомеопат, който освен алтернативната терапия ме посъветва да увелича количеството на приеманата вода. По това време дневната доза на инсулина ми бе 95 единици. От 1976 г. започнаха проблемите ми с имунната система. Заболях от инфекциозна мононуклеоза. През 1979г., по време на един от болничните ми престой ми поставиха отново същата диагноза! Докторите бяха много изненадани, защото не можело да боледувам втори път от „моно " и се посъветваха със специалист. Имунизираха ме срещу грип и ме изписаха, но само след един ден бях приет отново с температура 106 F.  Направиха ми много изследвания, които не показаха нищо. След известно време ми беше казано по повод на силна болка в корема, че ми се е появил втори далак, закачен за другия и че той също функционира. След това ходих на гости, пих непастъоризирано мляко й отново попаднах в болницата за бактериална чревна инфекция. Оказа се, че имам бруцелоза и протеусна инфекция (Proteus ОХ-19) и трябваше да бъда лекуван с няколко антибиотика. През 1980 или 1981 пак заболях от „моно " и пак ме приеха в болница. Специалистът по инфекциозни болести откри, че имам увреждане на голям брой специални антитела, което е причина за алергиите, астмата и честите инфекции. През осемдесетте години претърпях много хоспитализации, уволнения от работа и стресови ситуации. Развих алергия към пеницилин и тетрациклин, започнах да покачвам кръвното налягане и ми бяха поставени диагнози „синдром на хронична умора ", „лимфоидна хиперплазия" (свръхстресирана имунна система), „артрит", „бурсит", „фибромиалгия", „стомашен рефлукс". Имах и редица проблеми с червата. Появи ми се доброкачествен тумор в лявата половина на гърба и развих възел в щитовидната жлеза. Откриха ми и високи стойности на олово, кадмий и алуминий, с каквито бе замърсена околната среда, където живеех. Имах свръхтегло и развих апнея по време на сън. Изследването показа, че дищането ми спира 300 пъти по време на шестчасов сън и това обуславя „ нарколепсия " (лесно заспиване през деня). Направиха ми трахеостомия и нощем се включвах на дихателен апарат, който държеше дихателните ми пътища отворени. През осемдесетте години аз все още пиех само по няколко чаши вода дневно, но консумирах големи количества кафе, захарин и НутраСуит. През 1987г., получих група инвалидност. През 1992г. на 36 години аз вече изглеждах, като че съм към края на четиридесетте, а се чувствах дори по-зле, отколкото изглеждах. Бях загубил сетивността в краката си, бях постоянно уморен с болки тук и там, депресиран и без особени надежди за бъдещето си. Тогава докторът хомеопат ме посъветва да увелича приема на вода и да намаля кафето. По негов съвет започнах да приемам и хранителни добавки с витамини, билки и други естествени продукти. Изпълних съветите му и към 1995г. започвах да се чувствам значително по-добре. Все още обаче пиех по 1-1,5 литра вода, още пиех кафе и не консумирах морска сол. През септември 1995 г. бучката на гърба ми се зачерви, нарстна и започна да ме сърби. Семейният ми лекар я отстрани ия изпрати за изследване. През октомври се получи отговор, че се касае за кожен В-клетъчен лимфом. Междувременно на мястото на първата бучка се бяха появили нови двадесет и шест. Изпратиха ме в една голяма болница, където ми казаха, че лимфният рак на кожата е рядък и изследванията върху него не са много. Направиха ми скенер с галий, на който се видя, че цялата ми кожа свети от ракови клетки. Мястото на гърба ми, където беше първата бучка и кожата по средата на гръдния ми кош, откъдето ми бяха отстранени два меланома, светеха по-ярко (бяха „хиперпозитивни"). Беше ми предложено да ми направят местно облъчване („ако се появят нови тумори и тях ще облъчваме") или да ме изпратят във Филаделфия за лъчетерапия на цялото тяло. Съгласих се с облъчването на гърба, от което получих изгаряния от трета степен. Междувременно по средата на радиотерапията моят хомеотерапевт започна да ми прилага естествени прочистващи средства. Онколозите казаха, че мога да опитвам всичко да си помогна и ме посъветваха да си сложа нещата в порядък. Увеличих приема на вода и продължих да вземам хранителни добавки и естествени продукти.


 
През ноември 1995г., докато пътувах, търсейки спасение, ме представиха на един човек, който ме запозна с вашата „Програма за лечение с вода" и ме посъветва да я спазвам стриктно, за да се излекувам.

Увеличих съществено приема на вода, но все още се въздържах да приемам сол поради традиционните медицински противопоказания за хората с повишено кръвно налягане. По-късно разбрах, че това не е вярно и започнах да приемам и сол. През март 1996 г. си направих отново скенер с галий. Той не откри и следа от блещукащи ракови клетки никъде по кожата ми.

Докторите решиха, че е имало грешка при първото изследване, но моят хомеопатичен доктори аз знаехме, че съм се излекувал. Благодарение на приема на повече вода, ограничаването на кофеина, промяната на хранителните ми навици и вярата успях да се прибера в дома си.
 
От тогава насам моето здраве непрекъснато се подобрява. Изчезна вторият ми далак, а другият е нормален по големина и функционира добре. Сега сутрин, преди да изпия първата чаша вода, ближа морска сол от шепата си и не се ограничавам в консумацията на сол.

Пия около 5 литра вода дневно, приемам някои хранителни добавки и ям много пълнозърнести храни, пресни плодове и зеленчуци. Талията ми беше размер 43 инча,
а сега е 36. Тежах 113 кг, а сега съм 95 и имам солидна мускулна маса. Тенът и външният ми вид сана човек в началото на тридесетте си години, а потентността ми е като на мъж в двадесетте. Глезените ми не са подути. Появиха ми се пулсации на артериите на подбедриците, които преди това липсваха. Докато по-рано вземах по 15 медикамента дневно, сега съм само на инсулин, и то на 35-45 единици (преди бях на 95 единици). Вече не страдам от хронични инфекции и умора, спя по 6-8 часа вместо 12-14. Рядко вземам антибиотици, докато по-рано това бе непрекъснато. Нямам вече алергии, аст матични пристъпи и стомашен рефлукс. Не се оплаквам от болки в ставите и корема. След последния ми тест за стрес моят доктор, който е по-млад от мен, ми каза, че съм в по-добра форма от него. Кръвното ми налягане се подобри значително. Възелът в щитовидната ми жлеза и тежките метали в организма ми изчезнаха. Имам вече нов живот. Получих отговор на молитвите си. Бог ми показа естествения път да излекувам тялото, ума и душата си. Равновесието между водата, солта, минералите, хранителните добавки и здравословното хранене подобриха качеството ми на живот. Чувствам се благословен.
  . Искрено Ваш, Андрю Бауман  @@



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sani110
Категория: Рецепти
Прочетен: 2118110
Постинги: 5378
Коментари: 73
Гласове: 1220